Евро 2004 беше последният път. Три загуби, един гол, после две десетилетия кючек от страната на неутралния зрител.
Евро 2004 в Португалия: три мача, три загуби. Швеция вкара пет, Дания вкара два, Италия вкара два. Общо девет гола получени, един даден — Мартин Петров срещу Италия, гол на честта в мач, който и без това беше изгубен. Един гол в цял турнир не е трагедия, то е финансов отчет.
Оттогава ритуалът е фиксиран. Пролетта — квалификации и надежда. Лятото — Европейско без България и четири седмици лека меланхолия пред чужди отбори. Неутралният зрител е броил вече пет поредни Европейски първенства без България — и още толкова Световни. Кючекът е свирил на всяко от тях — публиката се е сменяла, резигнацията е останала на едно и също място.
„Купонджии“ на Орк. Ицо Бенд е за вечерта, когато мачът не е твой, но бирата е. „Краставица“ на Орк. Рико Бенд — за паузата между групите, когато коментаторът обяснява нещо за тактика. „Оф, оф“ на Сашо Роман е за 23 юни, когато групите свършват и осъзнаваш, че нямаш любим отбор в осминафиналите. „Хабиби“ на АЗИС — защото лятото е лято и Европейското свършва без нас достатъчно отдавна.
Пожелания
Дано коментаторът намери нещо интересно да каже в 70-ата минута на мач, в който нямаш залог.
Нека бирата издържи до дузпите, а дузпите — поне до полунощ.
Дано следващото Евро да е с България на терена — ако не, пак ще има кючек.
Кючекът да трае по-дълго от груповата фаза.