A to B Festival — кючек за Черноморието, хаус и балканския ритъм

От точка А до точка Б — важното е какво слушаш по пътя. A to B Festival превърна това пътуване в цяла концепция: българският фестивал за електронна музика се провежда от 2018, а локацията се мести по Черноморието — Созопол, Поморие, някъде край водата, където има място за сцена и достатъчно шум, който да не притеснява твърде много съседи.

Лайнъпът смесва международни и български диджеи от house, techno и drum & bass сцените. Атмосферата поддържа усещането за движение — from A to B, от една точка на крайбрежието до друга, все едно самото пътуване е част от билета. И в известен смисъл е така: до морето се стига, край морето се танцува, а разстоянието между двете е половината преживяване.

Електронната музика край българското море е специфичен жанр сам по себе си. Не е клубът в мазето на голям град, където мракът е част от продукта; тук слънцето изгрява над сета в пет сутринта и заварва хората още на дансинга, което е или триумф на духа, или лош знак за плановете на деня — обикновено и двете едновременно.

Dj spirit — дубай кючек е точното напомняне, че дори на най-международния електронен фестивал балканското не остава под сцената задълго. Дубайският блясък, кючекът, хаусът — всичко се смесва в един звук, който е едновременно световен и напълно местен, точно като крайбрежието, което го приютява.

Рико Бенд — Gipsy Camp е лагерът край морето, вдигнат за уикенда и изоставен в понеделник. Фестивалният лагер на Черноморието има допълнителен слой — пясъкът влиза навсякъде, в палатката, в обувките, в телефона, в самата музика — и остава там седмици след прибирането като спомен, който не можеш да изтупаш.

DJ CEKO — изненада е хаус сетът, който в три сутринта неусетно се превръща в балкански кючек, без някой да е взел това решение съзнателно. Диджеят усеща тълпата, тълпата усеща морето, а морето, изглежда, иска 9/8. Изненадата е, че никой не е изненадан — балканът винаги намира начин да се промъкне обратно в собствения си купон.

A to B е фестивал за хора, които обичат музиката и морето в приблизително равни части и не искат да избират. Пътуваш до точка Б, танцуваш до изгрев, връщаш се към точка А с пясък в обувките и усещане, че уикендът е бил по-дълъг, отколкото показва календарът. Кючекът е чувал всеки жанр да минава през българското крайбрежие и знае, че до сутринта всички се връщат на един и същи такт. Пътуването от А до Б е просто извинение да си край водата с музика; целта така и не е била точката Б, а разстоянието между двете, изминато със саундтрак. Всеки път се е усмихвал на един и същи финал — до изгрев дори чуждият жанр говори с местен акцент.